Антоновден е

"Преподобний Антоний Римлянин", икона XVII век.
На 17 януари църквата почита паметта на преподобния Антоний Велики. В народния календар денят е известен като Антоновден, когато имен ден празнуват около 75 хиляди българи.

Първоначалното значение на старото римско родово име Антоний е „безценен, неоценим, който няма цена“. Днес повод да почерпят имат всички с имената Антон/ия/ина, Антонио, Антоан/ета, Андон, Дончо/ка, Тончо/ка, и други производни.

Свети Антоний е роден през 251 г. в Среден Египет (римската провинция Египет), в семейство на заможни родители християни, принадлежащи към местното население (копти). Осиротява на 20-годишна възраст и тогава раздава наследството си на бедните, и става отшелник. След дългогодишна духовна борба, включваща редица изкушения, на които според легендата е подложен от Сатаната (изкушенията на свети Антоний) постига святост и е удостоен от Бога с дарбата да лекува, както и изобщо да върши чудеса.

Година преди смъртта си участва в дискусия с представители на арианството, проведена в Александрия. Успехът му в спора с тях е наречен „тържество на християнството“. Само по себе си арианството е окачествено като ерес още от Първия Вселенски събор през 325 г. Определението „тържество на християнството“ е близко по смисъл до по-късното „тържество на православието“, но визира различно събитие.

Антоний умира на 105-годишна възраст (през 356 г.), запазвайки телесното си здраве и сила. През почти целия си живот непрекъснато пости.

В българския фолклор Св. Антоний и Св. Атанасий Велики са тясно свързани. Смята се, че са двама братя (макар в действителност да не са – Атанасий е роден около 40-50 години след Антоний, чиито родители по това време вече са били отдавна мъртви. Причината за това вероятно е, че двамата са родени в Египет и че Атанасий е написал житието на Антоний.

Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари) и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и подковачи.

Нагоре