Атанасовден ден е! Иди си, зимо, идвай, лято!

Свети Атанасий, икона, Созопол, 17 век

Атанасовден, наричан също Средзима, е християнски и фолклорен празник. На този ден се почита паметта на свети Атанасий Велики, патриарх на Александрия и виден противник на арианството. Българската православна църква го отбелязва на 18 януари.

Атанасий Велики е роден през 295 г. На 23-годишна възраст е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Успява да наложи учението си за Светата троица над това на Арий, което е обявено за ерес. 5 години след това става епископ.

Като александрийски архиепископ той активно се бори с арианите, но многократно става жертва на техните интриги. Умира на 2 май 373 г., която дата също му е посветена под името Летен Атанасовден.

В народните вярвания свети Атанасий е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от Атанасовден нататък зимата започва да си отива. Според легендите, облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен също като Средзима.

Както Атанасовден, така и Антоновден, се почитат като патронни празници на ковачи, железари, ножари . Жените спазват на двата празника сходни забрани. Пекат се питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ (т.е. да не се изпъстрят с пъпки) децата от шарка.

На Атанасовден в Тракия и Троянско се заколва черно пиле или кокошка, приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, като магически цяр. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора. На други места на този ден се извършват ритуали за предпазване на овните от болести, след което няколко от тях се колят като общоселски курбан.

На днешния ден именици са всички, носещи имена Атанас/ка, Наско/Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко/а и производни на тях.

Нагоре