Горноводенският манастир „Св. Св. Кирик и Юлита“, известен още като „Св. Кирик“, се намира на около 3км южно от центъра на кв. Горни Воден на Асеновград и на около 6км югозападно от самия град. Разположен е върху тераса от западнородопския рид Чернатица на 620м н.в., сред живописна местност, обрасла с вековни дъбови и букови гори. Над обителта се извисява скален венец от варовикови скали, в чийто южно подножие извира лековит извор – манастирско аязмо с параклис „Св. Св. Кирик и Юлита“.
Според най-разпространената хипотеза Горноводенският манастир е основан през XIIIв, когато в района се строят и много други манастири, обединени около Бачковския в една малка природопска „Света гора“. По време на управлението на цар Иван Асен II (1218-1241) строежът на църкви и манастири по българските земи взема връх, но същият процес се наблюдава и през XIVв – при цар Иван Александър (1331-1371), поради което мненията за времето на възникването на манастира се раздвояват.
През 1810г манастирът е ограбен и опожарен от кърджалиите на Емин ага. Няколко години по-късно, в 1819г, когато роденият в с. Воден поп Константин Иконом издава „Наръчник на Пловдивската епархия“, той споменава, че „Воденският манастир в момента е в руини, вследствие опожаряването му от разбойници“. Тогава изгаря ценна книжнина, сред която и крепостните актове на манастира, в които са били описани неговите недвижимите имоти и гори.
Основният манастирски комплекс е един от най-големите и внушителни по българските земи. Масивни жилищни и стопански (преди обновлението) сгради, под формата на четириъгълник – почти квадрат, ограждат обширен двор, в чийто център е разположена съборната черква „Св. Параскева“. Манастирът е възобновен почти в оригиналния му вид. Празникът на Воденският манастир се чества в деня на Св. Кирик и Юлита – 15 юли. От край време на тази дата на поляните край обителта се провежда събор – т.нар. Воденски събор, който се е превърнал селищен празник.
Манастира е недействащ.
